Преди време имаше момче по име Доналд, което обичаше да жуе бубулки. Той люби да дува големи бубелици в устата си, които лопват шумно. Е, един слънчен следобед, докато Доналд жуваше бубулката си, нещо забавно се случи. Бубулката се застря в косите му по случайност! Но това беше много глупав проблем с липнали стари. Доналд все още беше малко тревожен и нуждаеше се от подкрепа. Сега той приближи мама си и я помоли да му помогне да премахне бубулката от главата си.[7] Тя му помогна внимателно и скоро бубулката беше извадена.
След тази липнава ситуация Доналд се определи да научи умението да дува бубелици. Той се упражняваше и се упражняваше и най-накрая го направи точно както трябва. Ако можеше да дува голяма бубелица [той беше толкова горд на себе си]! Той беше толкова възбуден да покаже на приятели си какво е научил. Доналд показа на приятелите си таланта си за дуване на бубелици и те бяха изумени и впечатлени! Мръчката вика за него, и това само го накара да се чувства още по-щастлив.
Докато жуваше през всички пузыри, които възходеха нагоре, Доналд научи някои ключови правила за етикета при използването на жувачка. Той научи, че да пуска пузыри точно пред носа на някого или да говори с голям пузыр в устата си е невежливо. Той искаше да бъде добър приятел и да не пречи на другите. Доналд също научи, че след като му свърши жувачката, трябва да я хвърли правилно. Не искаше да остави мръс за някой друг да я чисти, не, и искаше околната среда да бъде чиста също.
Но един ден Доналд преживя огромна катастрофа с жувачката. Той стана изключително възбуден, докато опитваше да напуши най-големия пузыр, който някога е напуснал! Но после жувачката лопна силно и взе да лети по цялото му лице и дрехи. Беше толкова мръсотия и неочаквано! Доналд се чувстваше доста липнав и малко срамен. Той трябваше да се спести и да си сложи нови дрехи, както и да се изкупи, за да се опита да отмие цялата жувачка от кожата си и косата.
В този абсурден момент Доналд се сети колко много иска да упражнява още повече в жуването на лозовка. Той започна да опитва различни вкуси на лозовки – ягоден, карфилов – и да работи върху нови начини за дъвкане на пузири. Той дори започна да дава на приятелите си полезни уроци за жуване на бубулкена лозовка като профи. Даваше им съвети и те ги цениха много, научавайки се от него!
Доналд просто любеше да жува бубулкена лозовка. Това беше забавна дейност, която му приношеше радост и слагаше усмивка на лицето му. Докато следва всички правила за лозовката етикета, той беше готов да продължи, и Тара няма да се окаже отново в липната ситуация.
EN
